1 В онези дни разболе се Езекия до смърт; и дойде при него пророк Исаия Амосовий син та му рече: Така говори Господ: Нареди за дома си; понеже ще умреш, и няма да живееш.
2 Тогаз обърна Езекия лицето си към стената та се помоли Господу
3 и рече: Моля те, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цело сърдце и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач.
4 И биде слово Господне към Исаия и рече:
5 Иди та кажи на Езекия: Господ Бог на Давида отца ти така говори: Послушах молитвата ти, видех сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесет години.
6 И ще освободя тебе и този град от ръката на Асирийския цар, и ще защитя този град.
7 И това ще ти бъде знамение от Господа че ще направи Господ това нещо което говори:
8 Ето, ще върна десет степени назад сенката на степените по които е слезла в сълнечния часовник на Ахаза. И върна се слънцето десет степени през които бе слезло.
9 Това е писаното от Езекия Юдиния цар, когато се разболе и оздраве от болестта си: -
10 Аз рекох: В тишината на дните си Ще отида във вратата на гроба: Лиших се от остатъка на годините си.
11 Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите: Няма да видя вече человека Като съм с жителите на онзи свет.
12 Жилището ми се дигна И премести се от мене като шатър овчарски: Пресекох живота си както тъкач: От основата ще ме отреже: От ден до нощ ще ме свършиш.
13 чаках до сутринта, - като лъв, Тъй ще съкруши всите ми кости: От ден до нощ ще ме свършиш.
14 Както жерав, както ластовица, така крещех: Стенех както гъргорица: Очите ми изнемощяха от да гледат нагоре: В утеснение съм, Господи: стани ми поръчител.
15 Аз що да река? Той ми рече, той и извърши: Ще вървя полека през всичките си години Заради тази горест на душата си.
16 чрез тях живеят человеците, Господи, И във всички тях съществува животът на моя дух: Ти си ме изцелил и си ме съживил.
17 Ето, вместо мир дойде върх мене голяма горест; Но ти, за любов на душата ми, избавил си я от рова на тлението; Защото си хвърлил зад гърба си всичките ми грехове.
18 Защото гробът няма да те похвали: Смъртта няма да те славослови: Които слазят в рова не ще се надеят на твоята истина.
19 Живият, живият, той ще те хвали, Както аз днес: Бащата ще възвести на чадата си твоята истина.
20 Господ е спасение мое; За то ще пеем моите песни със струни Във всичките дни на живота ни в дома Господен.
21 Защото Исаия беше рекъл: Нека вземат низаница смокви да ги стрият и турят на възпалението; и ще оздравее.
22 И Езекия беше рекъл: Що е знамението че аз ще възляза в дома Господен?