1 Сега ще пея на любезния си Песен на обичния си заради лозето му. Любезний ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 Обкопа го, и очисти го от каменете, И насади го с избрана лоза, И съгради стълп всред него, И направи още и жлеб в него; И очакваше да роди грозде; Но роди кисъл.
3 И сега, Ерусалимски жители и мъже Юдини, Съдете, моля, между мене и лозето ми.
4 Що бе възможно да направя още на лозето си, И не му направих? Защо, доде очаквах да роди грозде, Роди кисъл?
5 И сега, ето, ще ви кажа Що ще направя аз на лозето си: Ще отнема плета му, и то ще се похара: Ще разваля стената му, и ще се потъпче;
6 И ще го направя пусто: Не ще да се обреже нито прекопае, Но ще проникнат там глогове и шипци; Ще заповядам още на облаците Да не одъждят дъжд на него.
7 Защото лозето на Господа Саваота е Израилевий дом, И Юдините мъже възлюбленият негов сад; И очакваше съд, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8 Горко на онези които присъединяват къща с къща, И събират нива с нива, Доде не остане место, И да останете вие сами всред земята!
9 В ушите ми Господ Саваот говори: Наистина много къщи ще останат в запустение, Големи и хубави, без жители;
10 Ей, десет уврата на лозе ще дадат един ват, И един кор семе ще даде една ефа.
11 Горко на онези които подраняват сутрина и търсят сикера, Които следват до вечер доде ги разпали виното!
12 И с китара, и псалтир, и тъпан, и свирка, И с вино са техните пирове; И не се взират в делото Господне, И не видят действието на ръцете му.
13 За това моите люде са закарани в плен, - Поради незнанието, И почтените им умират от глад, И множеството им изсъхна от жажда.
14 За това се разшири ад, И отвори чрезмерно устата си; И ще слязат в него славата им, И множеството им, и метежът им, И които се веселят у тях.
15 И ще се наведе простолюдин, И ще се унижи големец, И очите на високите ще се унижат;
16 А Господ Саваот ще се възвиси чрез съд, И Бог светий ще се освети чрез правда.
17 Тогаз агънците ще се пасат според обичая си, И чужди ще ядат пустите места на тлъстите.
18 Горко на онези които привличат беззаконието с въжа на суета, И греха като с ремици на кола, -
19 Които казват: Нека спеши, Нека прибързва делото си, За да видим; И съветът на Светаго Израилева Нека приближи и нека дойде, За да разумеем!
20 Горко на онези които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, и сладко за горчиво!
21 Горко на мъдрите в очите им, И на разумните пред себе им!
22 Горко на онези които са юнаци за да пият вино, И крепки за да размесват сикера, -
23 Които оправдават беззакония за дарове, И отнемат от праведния правото му!
24 За това, както огнений език пояжда плевата, И сламата се губи в пламика, Така коренът им ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах; Защото отхвърлиха закона на Господа Саваота, И презреха думата на Светаго Израилева.
25 За туй гневът Господен се разпали против людете му, И простря ръката си против тях та ги порази; И горите треперяха, И труповете им станаха като гной всред пътищата. С всичко това гневът му не се повърна; Но ръката му е още прострена.
26 И ще дигне знаме за народите от далеч, И ще им засвири от край земята; И, ето, скоро ще дойдат бързом.
27 Никой не ще се умори нито ще се спъне между тях: Никой не ще задреме нито ще заспи, Нито поясът от чреслата им ще се развърже, Нито ремикът на обущата им ще се скъса,
28 На които стрелите са остри, И всичките им лъкове запнати: Копитата на конете им ще се мият като кремен, И колесата им като вихрушка,
29 Ревът им като на лъв: Ще реват като млади лъвове; Ей, ще рикаят, и ще сграбят лова и ще го завлекат; И не ще има кой да го отърве.
30 И в онзи ден ще рикаят против тях като морский шум; И те ще погледнат на земята, и ето тъмнина, скърб, И виделината помръкнала в облаците й.