Исая 17 BG1871

1 Пророчество за Дамаск: - Ето, Дамаск не е вече град, И ще бъде грамада на развалини.

2 Градовете на Ароир се напуснаха: Ще бъдат за стадата: Те ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

3 И ще се махне от Ефрема крепостта, И царството от Дамаск и от остатъка на Сирия: Те ще станат като славата на Израилевите синове, Говори Господ Саваот.

4 И в онзи ден славата на Якова ще се смали; И тлъстината на плътта му ще похудее.

5 И ще бъде както когато жетварят събере житото И пожъне класовете с мишцата си; И ще бъде както събиращий класове в дола на Рафаим.

6 Но ще остане в него пабирък Както в отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите ветви, четири-пет на по-дългите и плодородни ветви, Говори Господ Израилевий Бог.

7 В онзи ден человек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат към Светаго Израилева;

8 И не ще погледне към жъртвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре на онова което направиха пръстите му, Нито на Ашерите, нито на кумирите на слънцето.

9 В онзи ден утвърдените му градове Ще бъдат като оставен храст и върхар Които се оставиха по причина на Израилевите синове; И ще бъде запустение.

10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си поменал Канарата на силата си, За то ще насадиш приятни садове, И саденето ще бъде от чужди отрасли:

11 Дене ще правиш сада ти да расте, И сутрина ще правиш семето ти да цъвти; А в деня на събранието не ще има жетва, Но неизцелима скърб.

12 Горко на множеството на многото народи! Те правят шум като шума на моретата И на метежа на племената: Те правят метеж като метеж на много води.

13 Племената ще направят метеж като метежа на много води; Но Бог ще има запрети; и те ще бягат далеч, И ще се изгонят като плява по планините пред вятъра, И като прах пред вихрушката.

14 Привечер, ето смущение; А преди да съвне не ще ги има. Този е делът на тези които ни обират, И жребието на тези които ни разграбват.