1 Слушайте мене, вие които следвате правдата, Които търсите Господа: Погледнете на канарата от която сте отсечени, И в дупката на рова из който сте изкопани.
2 Погледнете на Авраама отца си, И на Сарра която ви е родила; Защото го повикнах като бе един, И го благослових, и го умножих;
3 Защото Господ ще утеши Сиона: Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустинята му като Едем, И пустотата му като рай Господен: Веселие и радост ще се намерва в него, Славословие, и глас на хваление.
4 Слушайте ме, люде мои, И дайте ми слушане, народе мой; Защото закон ще излезе от мене, И ще поставя съда си за видело на народите.
5 Правдата ми наближава: Спасението ми излезе; И мишците ми ще съдят народите: Островите ще ме чакат И ще се надеят на мишцата ми.
6 Подигнете очите си на небесата, И погледнете на земята долу; Защото небесата ще изчезнат като дим, И земята ще овехтее като дреха, И които живеят на нея подобно ще умрат; Но спасението ми ще бъде във век, И правдата ми няма да оскудее.
7 Слушайте мене, вие които знаете правда, Люде които имате в сърдцето си закона ми: Не бойте се от поношението на человеците, Нито се смущавайте от укорите им.
8 Защото като дреха ще ги пояде молец, И като вълна ще ги пояде червей; Но правдата ми ще пребъде във век, И спасението ми в родове на родове.
9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня! Стани както в древните дни, във ветхите родове! Не си ли ти която си съсекла Раав, И смъртно ранила ламята?
10 Не си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна? Която си направила морските дълбочини Път за прехождане на избавените?
11 И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат.
12 Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;
13 И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?
14 Вързаният скоро ще се развърже, И няма да умре в рова Нито ще се лиши от хлеба си;
15 Защото аз съм Господ Бог твой Който запрещавам на морето когато шумят вълните му: Господ Саваот името ми.
16 И турих словата си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката си, За да утвърдя небесата, и основа земята, И да река на Сиона: Ти си народ мой.
17 Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим, Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му: Пила си, и изпразднила си и самото дрождие На чашата на омайването.
18 От всичките синове които е родила Няма кой да я води; Нито има, от всичките синове които е изхранила, Който да я държи за ръка.
19 Двете тези беди дойдоха върх тебе. Кой ще те пожали? – Гибел и изтребление, и глад и нож: С що да те утеша?
20 Синовете ти премреха: Лежат по всичките кръстопътища Както орикс в мрежа: Пълни са с яростта Господня, От прещението на твоя Бог.
21 За то слушай сега това, ти оскърбена, И опиена, но не с вино:
22 Така говори Господ твой Иеова, Бог твой, който защищава съда на людете си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, Дрождието на чашата на яростта си: Ти няма вече да я пиеш.
23 И ще я туря в ръката на притеснителите ти Които рекоха на душата ти: Падни ничком за да минем по тебе; И ти си турила гърба си като земя И като път за тези които минуват.