1 Потърсен бидох от онези които не питаха за мене: Намерен бидох от онези които ме не търсеха. Рекох: Ето аз! ето аз! Към народ който не призоваваше името ми.
2 Прострех ръцете си вес ден Към непокорливи люде, Които ходят по път не добър Вслед своите помишления:
3 Люде които ме раздражават всякога пред лицето ми, Които колят жъртви в градини И кадят на олтари от кирпичи;
4 Които седят в гробища, И нощуват в скришни места; Които ядат свинско месо, И в съсъдите си имат сок от нечисти неща;
5 Които казват: Махни се от мене, не се допирай до мене, Защото съм по-свет от тебе: Те са дим в ноздрите ми, Огън горещ вес ден.
6 Ето, писано е пред мене, Не ще да замълча, но ще направя отмъщение, Ей, ще въздам в пазухите им
7 Беззаконията ви, купно и беззаконията на отците ви, говори Господ, Които кадиха върху горите, И ме хулиха върху хълмовете; За то ще възмеря в пазухата им делото им от начало.
8 Така говори Господ: Както когато се намира мъст в грозда, говорят: Не разваляй го, защото има благословение в него, Така ще направя за рабите си, За да не изтребя всичките.
9 И ще извадя семе от Якова, И наследник на планините си от Юда. И избраните ми ще ги наследят, И рабите ми ще се населят там.
10 И Сарон ще бъде ограда на стада, И долът Ахор место за лежане на говеда, За людете ми които ме дирят.
11 А вас, които оставяте Господа, Които забравяте светата ми гора, Които приготвяте трапезата на Гада, И които правите възлияние на Мени,
12 Ще ви изброя за нож, И всички ще се наведете на клане; Защото зовех, и не отговаряхте, Говорех, и не слушахте; Но правехте злото пред мене, И избирахте неугодното мене.
13 За това така говори Господ Иеова: Ето, рабите ми ще ядат, а вие ще гладувате: Ето, рабите ми ще пият, а вие ще жедувате: Ето, рабите ми ще се развеселят, а вие ще се посрамите;
14 Ето, рабите ми ще възклицават от сърдечно веселие, А вие ще пищите от сърдечна болка, И ще лелекате от угнетение на духа.
15 И ще оставите името си на избраните ми за клетва; Защото Господ Иеова тебе ще умъртви, И рабите си ще нарече с друго име,
16 Щото който ублажава себе си на земята Да ублажава себе си в Бога на истината; И който се кълне на земята Да се кълне в Бога на истината; Защото предишните скърби се забравиха, И защото се скриха от очите ми.
17 Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя; И предишните няма да се поменат, Нито ще дойдат на ум.
18 Но веселете се и радвайте се всекога В онова което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие.
19 И ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете си; И няма да се чуе вече в него глас на плач И глас на вопъл:
20 Няма да бъде вече там малоденен младенец, И старец който да не е изпълнил дните си; Защото детето ще умира стогодишно, А стогодишен грешник ще бъде проклет.
21 И ще съградят къщи, и ще се населят; И ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22 Няма да съградят те, а друг да се насели: Няма да насадят те, а друг да яде; Защото дните на моите люде ще са както дните на дърво, И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им.
23 Не ще да се трудят напраздно, Нито ще раждат чада за скърб; Защото са семе на благословените Господни, И потомството им с тях.
24 И преди да въззоват те аз ще отговарям; И доде още говорят те аз ще слушам.
25 Вълкът и агнето ще пасат наедно; И лъвът ще яде плява както говедото; А храна на змията ще бъде пръстта: Не ще да правят повреда нито погубване Във всичката ми света гора, говори Господ.