1 И в онзи ден тая песен ще се изпее в Юдината земя: - Имаме град утвърден: Спасение ще тури Бог за стени и предстения.
2 Отворете портите, И ще влезе праведний народ който пази истината.
3 Ще упазиш в съвършен мир Непоколебимия умом, Защото на тебе той уповава.
4 Уповавайте на Господа всекога; Защото Господ Иеова е вечна крепост;
5 Защото низринва живеещите на високо: Снишва високостоещия град: Снишва го дори до земята, Хвърля го дори до пръстта.
6 Ногата ще го потъпче, Нозете на сиромаха, стъпките на нищия.
7 Пътят на праведния е правота: Ти, Правий, уравняваш пътя на праведния.
8 Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме: Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване.
9 С душата си те възжелах ноще; Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори; Защото когато твоите съдби са на земята Жителите на света ще научат правда.
10 Ако се помилва нечестивият, Няма да научи правда: В земята на правотата ще стори неправедно, И не ще погледне на величието Господне.
11 Ръката ти, Господи, е възвишена; но те не ще видят: Ще видят ревността заради людете ти, и ще се посрамят; Ей, огънят който е против вразите ти ще ги пояде.
12 Господи, мир ще дадеш нам; Защото ти си направил и всичките наши дела за нас.
13 Господи Боже наш, други господари освен тебе са владели над нас; Но сега чрез самаго тебе твоето име ще споменуваме.
14 Те са умрели, няма да оживеят: Мъртви са, няма да възкръснат; За то, посетил си и изтребил си ги, И си изгладил всичкия им помен.
15 Умножил си народа, Господи, Умножил си народа: прославил си се. Разпространил си всичките граници на земята.
16 Господи, в скърбта притекоха към тебе: Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях.
17 Както непраздна жена Когато наближава да роди превива се И вика в болезните си, Така станахме пред тебе, Господи.
18 Станахме непраздни, превивахме се; Но като че вятър родихме: Никакво освобождение не завършихме на земята; И не паднаха жителите на света.
19 Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите.
20 Идете, люди мои, влезте в клетовете си, И затворете дверите си подире си: Скрийте се за малко едно мъгновение Доде премине гневът.
21 Защото, ето, Господ излазя от местото си За да накаже жителите на земята за беззаконието им; А земята ще открие кръвите си, И не ще покрие вече убиените си.