1 Праведният загинва, и никой не туря на сърдце; И благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумева некой че праведният се взема преди злото.
2 Ще влезе в мир: Които ходят в правостта си Ще си починат на леглото си.
3 А вие, синове на гледачка, Семе на прелюбодей и на блудница, приближете се тук.
4 Над кого се забавяте? против кого сте разширили уста и сте изплевили език? Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа,
5 Разжигаеми към идолите Под всяко зелено дърво, Колите чадата в дебрите, Под разселините на канарите?
6 Делът ти е между камичетата на потоците: Те са, те ти са наследие, И тям си излела възлияния, Принесла си хлебно приношение: С това ще мога ли да се утешя?
7 На висока и възвишена гора си турила леглото си, И там си възлезла да принесеш жъртва.
8 И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си; Защото си се открила другиму освен мене, И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях: Възлюбила си техното легло: Избрала си место за него.
9 Отишла си даже при царя с помазания, И умножила си ароматите си, И проводила си далеч посланниците си, И смирила си себе си дори до ада.
10 И уморила си се от дългия път; Но не си рекла: Няма надежда: Намерила си живеене в ръката си; За това не си запрела.
11 И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш И да ме не поменеш, Нито да ме туриш в сърдцето си? Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време Ти се не убоя от мене?
12 Аз ще известя правдата ти, и делата ти, Които не ще да те ползуват.
13 Когато викнеш, нека те отърват онези които си събрала; Но ветърът ще отнесе всички тях: Едно подухване ще ги вземе; А който уповава на мене ще наследи земята, И ще придобие светата моя гора.
14 И ще рече: Възвишете, възвишете, пригответе пътя, Отмахнете препъванията от пътя на моите люде.
15 Защото така говори Всевишний и Превъзнесений, Който живее във вечността, на когото името е Светий: Аз обитавам на високо и свето место, Още със съкрушения в сърдце и смирения духом, За да оживявам духа на смирените, И да оживявам сърдцето на съкрушените,
16 Защото не ще бъда вечно в съдба, Нито ще бъда всекога гневен; Понеже тогаз биха премрели пред мене Духът и душите които съм направил.
17 Заради беззаконието на лакомството му се разгневих И го поразих: отвърнах лицето си и се разгневих; Но той последва упорно пътя на сърдцето си.
18 Видех пътищата му, и ще го изцеля; И ще го водя, и ще въздам пак утешения Нему и на оскърбените му.
19 Аз създавам плода на устните: Мир, мир, на далечния и на ближния, Говори Господ; и ще го изцеля.
20 А нечестивите са като развълнуваното море Когато не може да се утиши: Водите му изхвърлят тиня и кал.
21 Мир няма за нечестивите, говори Бог мой.