1 Приближете се, народи, за да чуете, И внимайте, племена: Да чуе земята и което я напълнява, Вселенната и всичко що се ражда в нея.
2 Защото яростта Господня е върх всичките народи, И пламенният му гнев върх всичките техни воинства: Наложи на тях проклетия: Предаде ги на заклание.
3 А убиените им ще бъдат разхвърлени; И смрад ще се дигне от труповете им; А горите ще се разкиснат от кръвта им.
4 И всичкото небесно воинство ще се стопи, И небесата ще се свият като свитък; И всичката им войска ще падне Както пада лист от лоза, И както улитат листе от смоковница.
5 Защото, ножът ми се опи на небето: Ето, той ще слезе за съдба върх Едом, И върх народа на който аз наложих проклетия.
6 Ножът Господен е пълен с кръв: Отлъсте с тлъстината, С кръвта на агнетата и ярците, С тлъстината на овенските бъбреци; Защото Господ има жъртва у Восора, И клане голямо в Едомската земя.
7 И единорогите ще слезат с тях, И телците с биковете; И земята им ще се опие с кръв, И пръстта им ще отлъстее от тлъстина.
8 Защото е ден на отмъщение Господне, Година на въздаяния за съда на Сион.
9 А струите й ще се претворят в смола И пръстта й в жупел; И земята му ще стане гореща смола:
10 Няма да угасне, нито ноще нито дене: Димът й ще възлиза непрестанно: От род в род ще остане запустена: Никой не ще мине през нея до века.
11 Но неясит и еж ще я наследят; И ивин и гарван ще живеят в нея; И Господ ще разпростре върху нея въже за запустеване И мерка за съсипване.
12 Ще повикат големците му в царството; Но никой не ще се намери там; И всичките му князове ще достигнат в нищо.
13 И тръне ще прозябнат в палатите му, Коприви и къпини в твърдините му; И ще бъде селение на чакали, Двор на камилоптици.
14 И дивите котки ще се спосрещат там с иените; И сатирът ще се провиква към другаря си; И самодивата ще си почива там Като си намира место за почивка.
15 Там ще се вгнездява стрелница змия, и ще носи яйца, И ще мъти, и ще събира малките си под сенката си: Там ще се събират и съпите, Всеки с другаря си.
16 Потърсете в книгата Господня та прочетете: Нищо от тези не ще да липса Нито ще бъде без другаря си; Защото устата Господни заповедаха това, И самият Дух негов ги събра.
17 И той хвърли жребие за тях, И ръката му раздели им с въже онази земя: Ще я наследят във век: От род в род ще обитават в нея.