Исая 1:4-10 BG1871

4 Уви, народ грешен, люде натоварени с беззаконие, Семе на злодейци, разтлени синове! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Върнаха се назад.

5 Де можете да бъдете бити като прилагате бунтуване? Всичката глава е болна, И всичкото сърдце изнемощело.

6 От стъпката на ногата дори до главата няма в него целост, Но струпеи, и посинения, и гнойни рани: Не се стиснаха, нито се обвързаха, Нито се омекчиха с маз.

7 Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци.

8 И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден.

9 Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили.

10 чуйте словото Господне, князове Содомски: Слушайте закона на Бога нашего, люде Гоморски: