7 Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци.
8 И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден.
9 Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили.
10 чуйте словото Господне, князове Содомски: Слушайте закона на Бога нашего, люде Гоморски:
11 Защо ми е множеството на жертвите ви? говори Господ: Сит съм от всесъжения на овни И от тлъстина на огоени; И не ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от ярци.
12 Когато идете да се явите пред мене Кой е поискал от ръцете ви това, да тъпчете дворовете ми?
13 Не принасяйте вече суетни приношения. Темянът е мерзост на мене: Новомесечията и съботите, Свикването на събиранията не мога да търпя: Беззаконие е тържественото събиране.