10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си поменал Канарата на силата си, За то ще насадиш приятни садове, И саденето ще бъде от чужди отрасли:
11 Дене ще правиш сада ти да расте, И сутрина ще правиш семето ти да цъвти; А в деня на събранието не ще има жетва, Но неизцелима скърб.
12 Горко на множеството на многото народи! Те правят шум като шума на моретата И на метежа на племената: Те правят метеж като метеж на много води.
13 Племената ще направят метеж като метежа на много води; Но Бог ще има запрети; и те ще бягат далеч, И ще се изгонят като плява по планините пред вятъра, И като прах пред вихрушката.
14 Привечер, ето смущение; А преди да съвне не ще ги има. Този е делът на тези които ни обират, И жребието на тези които ни разграбват.