7 В онзи ден человек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат към Светаго Израилева;
8 И не ще погледне към жъртвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре на онова което направиха пръстите му, Нито на Ашерите, нито на кумирите на слънцето.
9 В онзи ден утвърдените му градове Ще бъдат като оставен храст и върхар Които се оставиха по причина на Израилевите синове; И ще бъде запустение.
10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си поменал Канарата на силата си, За то ще насадиш приятни садове, И саденето ще бъде от чужди отрасли:
11 Дене ще правиш сада ти да расте, И сутрина ще правиш семето ти да цъвти; А в деня на събранието не ще има жетва, Но неизцелима скърб.
12 Горко на множеството на многото народи! Те правят шум като шума на моретата И на метежа на племената: Те правят метеж като метеж на много води.
13 Племената ще направят метеж като метежа на много води; Но Бог ще има запрети; и те ще бягат далеч, И ще се изгонят като плява по планините пред вятъра, И като прах пред вихрушката.