2 Ти, пълний с викове, Граде на метеж, граде на веселба, Убиените твои не бидоха с нож убити, Нито умреха в бой.
3 Всичките твои князове побегнаха наедно: От стрелците са вързани: Всички що се намериха в тебе, От далеч побегнали, вързани биха наедно.
4 За това рекох: Оттеглете се от мене: ще плача горко: Не се трудете да ме утешите За опустошението на дъщерята на людете ми.
5 Защото е ден на сметение и стъпкуване И недоумение в дола на видението, От Господа Бога Саваота, Ден на съсипване на стените; И викът ще стигне до горите.
6 И Елам взе тула С колесници на мъже и конници, И Кир откри щита.
7 И избраните ти долове се напълниха с колесници; И конниците се опълчиха при портата.
8 И дигна се покривалото на Юда; И в онзи ден си погледнал в оръжията на дъбравния дом.