17 Както непраздна жена Когато наближава да роди превива се И вика в болезните си, Така станахме пред тебе, Господи.
18 Станахме непраздни, превивахме се; Но като че вятър родихме: Никакво освобождение не завършихме на земята; И не паднаха жителите на света.
19 Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите.
20 Идете, люди мои, влезте в клетовете си, И затворете дверите си подире си: Скрийте се за малко едно мъгновение Доде премине гневът.
21 Защото, ето, Господ излазя от местото си За да накаже жителите на земята за беззаконието им; А земята ще открие кръвите си, И не ще покрие вече убиените си.