1 Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, На които славната красота е повенал цвет, Които на върха на тлъстите долове се обладават от вино!
2 Ето, от Господа един крепък и силен, Като буря с град, Като разорителна вихрушка, Като буря на силни води прелели, Ще ги хвърли с ръката си на земята.
3 Венецът на гордостта на Ефремовите пияници Ще се потъпче под нозе.
4 И повеналият цвет, славната им красота, Който е на върха на тлъстия дол, Ще стане като първозрела смоква преди летото, Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.
5 В онзи ден Господ на Силите ще е венец на слава И корона на красота за остатъка на людете си,
6 И дух на съдба за седналия в съдба, И сила за тези които вращат неприятеля до портата му.
7 Но и те се побъркаха от виното И заблудиха се от сикерата: Свещеник и пророк побъркаха се от сикера, Погълнаха се от вино, Заблудиха се от сикера: Побъркаха се във видението, Препъват се в съдбата.