4 И повеналият цвет, славната им красота, Който е на върха на тлъстия дол, Ще стане като първозрела смоква преди летото, Която щом вземе в ръка който я види, поглъща я.
5 В онзи ден Господ на Силите ще е венец на слава И корона на красота за остатъка на людете си,
6 И дух на съдба за седналия в съдба, И сила за тези които вращат неприятеля до портата му.
7 Но и те се побъркаха от виното И заблудиха се от сикерата: Свещеник и пророк побъркаха се от сикера, Погълнаха се от вино, Заблудиха се от сикера: Побъркаха се във видението, Препъват се в съдбата.
8 Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и с нечистота: Няма чисто место.
9 Кого ще научи на знание? И кого ще направи да разумее поучение? Отбиените от млеко ли? Отлъчените от съсци ли?
10 Защото заповед има върх заповед, Заповед върх заповед, Правило върх правило, правило върх правило, Тук малко, там малко.