2 И един человек ще бъде като покров от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци в сухо место, Като сенка от голема канара в жадна земя.
3 И очите на видещите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни,
4 И сърдцето на напрасничавите ще разумее мъдрост, И езикът на гъгнивите ще ускори да говори чисто.
5 Непотребният не ще се нарече вече великодушен, И сребролюбецът не ще се казва щедър;
6 Защото непотребният ще говори непотребно, И сърдцето му ще работи беззаконие, Да върши нечестие и да говори заблуждение против Господа, За да изтощи душата на гладния И да отнеме пиенето на жадния.
7 А на сребролюбеца оръдията са неправедни: Той умишлява лукавства За да погуби сиромаха с лъжливи думи, Още и когато нищият говори правда.
8 Но великодушният умишлява великодушие, И на великодушие ще се утвърждава той.