17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят далечна земя.
18 Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете?
19 Няма да видиш жестоки люде, Люде на дълбок глас – да се не разбира, На гъгнив език – да се не разумева.
20 Погледни към Сион, града на праздниците ни: Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно селение, Шатър който няма да се снеме: Коловете му няма да се преместват във век, И никое от въжетата му няма да се прекъсне.
21 Но там Господ на Славата ще бъде нам Место на широки реки и потоци: Там няма да влезе кораб с весла: И великолепен кораб няма да премине от там.
22 Защото Господ е съдия наш, Господ е законоположител наш, Господ е цар наш: Той ще ни спаси.
23 Въжята ти ослабеха, Не могат да укрепят мащата си, Не могат да разпрострат платната. Тогаз големи користи ще се разделят: Хромите ще разграбят грабеж;