24 Господа си укорил ти чрез рабите си, и си рекъл: С множеството на колесниците си възлезох аз Върх височината на горите, върх ребрата на Ливан; И ще изсека високите му кедри, избраните му елхи; И ще влеза в крайната му височина, В дъбравата на неговия Кармил:
25 Аз изкопах и пих вода; И със стъпките на нозете си Изсуших всичките реки на обсадените.
26 Не си ли чул че аз направих това отдавна, И от древни дни определих това? А сега свърших това, Така щото ти да обръщаш утвърдени градове в купове на развалини.
27 За това жителите им станаха безсилни, Устрашиха се и посрамиха се: Бяха трева на полето и злак, Трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане тръст.
28 Но аз зная жилището ти, и изхода ти, и входа ти, И буйството ти против мене.
29 Понеже буйството ти против мене И надменността ти възлезоха в ушите ми, За то ще туря куката си в ноздрите ти И уздата си в устните ти Та ще те върна през пътя през който си дошел.
30 И това ще ти бъде знамение: Това лето ще ядете което е саморасло, И второто лето което прораствува от истото; А третото лето посейте, и ожънете, И насадете лозя, и яжте плода им.