1 Утешавайте, утешавайте людете ми, Говори Бог ваш.
2 Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него че времето на воинствуванието му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господня Двойно за всичките си грехове.
3 Глас на едного който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен: Прав друм направете в пустинята за Бога нашего.
4 Всеки дол ще се възвиши, И всяка гора и хълм ще се сниши; И кривите ще станат прави, И неравните места равни;
5 И славата Господня ще се яви, И всека плът купно ще види; Защото устата Господни говориха.
6 Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят.
7 Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.