6 Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят.
7 Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.
8 Тревата изсъхна, цветът повена; Но словото на Бога нашего остава във век.
9 Ти който носиш благи вести на Сион Възлез на високата гора: Ти който носиш благи вести на Ерусалим, Възвиши силно гласа си: Възвиши: не бой се: Речи на Юдините градове: Ето Бог ваш!
10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата му ще владее за него: Ето, мъздата му е с него, И въздаянието му пред него.
11 Ще пасе стадото си както пастир: Ще събере агнетата с мишцата си, И ще ги носи в пазухата си; И ще води полека доещите,
12 Кой е премерил водите с шепата си, И измерил небесата с педа, И побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?