22 Нека приведат, и нека ни явят що има да бъде: Нека възвестят прежното що е било, За да размислим и да познаем последното му; Или нека възвестят нам бъдещето.
23 Възвестете онова което ще стане изпосле, За да познаем че сте богове: Направете още и добро, или зло направете, За да се почудим и да видим купно.
24 Ето, вие сте от нищо, И делото ви е от нищо, Който ви избира, мерзост е.
25 Подигнах едного от север, и иде: От изток слънца ще призове моето име; И ще нагази князовете като кал, И както грънчарят тъпче глината.
26 Кой е явил това от начало за да знаем, И от по-напред за да речем: Той е праведен? Но няма който да го е явил, но няма който да го е казал; Но няма който да е чул думите ви.
27 Първий аз Сиону рекох: Ето, ето това! И дадох на Ерусалим благовестител.
28 Защото прегледах, и нямаше никой, Ей, между тях, но нямаше съветник Който да може да отговори дума когато ги попитах.