15 И става на человека за горене; И от него взема той и се топли; Още го гори, и пече хлеб: Истото прави бог, и му се кланя: Прави го истукан, и коленичи пред него!
16 Половината му гори в огън: С другата половина готви месо да яде: Пече печеното, и се насища; И грее се, и казва: Ох! стоплих се, видях огъня!
17 И осталото му прави бог, истукана си: Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!
18 Те не знаят нито разумяват; Защото се затвориха очите им да не гледат, И сърдцата им за да не разумяват.
19 И никой не размисля в сърдцето си, Нито има знание нито разум та да рече: Половината му изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му, Опекох месо та ядох: После ще направя ли остатъка му гнусота? Ще се поклоня ли на пън от дърво?
20 Пасе пепел: измаменото му сърдце го заблуди, Та не може да освободи душата си нито да рече: Това в десницата ми не е ли лъжа?
21 Помни това, Якове, И Израилю, защото ми си раб: Аз те създадох: мой раб си: Израилю, не ще бъдеш забравен от мене.