17 И осталото му прави бог, истукана си: Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли и казва: Избави ме, защото ти си мой бог!
18 Те не знаят нито разумяват; Защото се затвориха очите им да не гледат, И сърдцата им за да не разумяват.
19 И никой не размисля в сърдцето си, Нито има знание нито разум та да рече: Половината му изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му, Опекох месо та ядох: После ще направя ли остатъка му гнусота? Ще се поклоня ли на пън от дърво?
20 Пасе пепел: измаменото му сърдце го заблуди, Та не може да освободи душата си нито да рече: Това в десницата ми не е ли лъжа?
21 Помни това, Якове, И Израилю, защото ми си раб: Аз те създадох: мой раб си: Израилю, не ще бъдеш забравен от мене.
22 Изгладих както гъста мъгла престъпленията ти, И както облак греховете ти: Върни се при мене; защото аз те изкупих.
23 Възпейте радостно, небеса; защото Господ направи това: Възкликнете, най-долни земни страни: Извадете глас весел, гори, Дъбрави, и всички дървета в тях; Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.