1 Слез та седни на пръстта, девице, дъщи Вавилонска: Седни наземи: престол вече няма, дъщи Халдейска; Защото няма да се наречеш вече изтънчена и изнежена.
2 Хвани ръкомелницата та мели брашно: Открий булото си, подигни полите си, Открий голените си, мини реките.
3 Голотата ти ще се открие; Ей, срамотата ти ще се яви: Отмъщение ще взема, И не ще бъда умолен от человека.
4 Името на нашия Изкупител е Господ Саваот, Светий Израилев.
5 Седи та мълчи, и влез в тъмнината, Халдейска дъщи; Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6 Разгневих се на людете си: Омърсих наследието си, И предадох ги в ръката ти; Но ти им не показа милост: Ти си твърде отекчила ярема си върх стареца;
7 И рекла си: Във век ще бъда господарка; Та не си турила това в сърдцето си, Нито си поменала сетнините на това.