6 Разгневих се на людете си: Омърсих наследието си, И предадох ги в ръката ти; Но ти им не показа милост: Ти си твърде отекчила ярема си върх стареца;
7 И рекла си: Във век ще бъда господарка; Та не си турила това в сърдцето си, Нито си поменала сетнините на това.
8 Прочее чуй сега това, ти сластолюбива Която седиш безгрижна, Която говориш в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга: Няма да седна вдовица, И няма да зная безчадие.
9 Тези и двете ще дойдат върх тебе Внезапно, в един ден, Безчадие и вдовство: Ще дойдат върх тебе напълно, В множеството на омайванията ти, В голямото изобилие на обаянията ти.
10 Защото си дръзнала на лукавството си, И рекла си: Не ме види никой: Мъдростта ти и знанието ти те измамиха; И рекла си в сърдцето си: Аз съм, и освен мене няма друга.
11 За то ще дойде зло върх тебе, Без да знаеш от де се ражда; И беда ще нападне на тебе, Без да можеш да я върнеш; И гибел ще дойде внезапно върх тебе, без да знаеш.
12 Застани сега с обаянията си, И с множеството на омайванията си В които си се трудила от младостта си, Ако можеш се ползува, Ако можеш се укрепи.