1 Слушайте ме, острови, И внимайте, люде далечни: Господ ме повика още от утробата, Още от ложесната на майка ми спомена името ми.
2 И направи устата ми като остър нож: Под сянката на ръката си ме покри, И направи ме като лъскава стрела: В тула си ме скри,
3 И рече ми:Ти си раб мой, Израилю, в когото ще се прославя.
4 И аз рекох: Напраздно съм се трудил: За нищо и напусто съм изнурил силата си; Но правдата ми е у Господа, И въздаянието ми у Бога моего.
5 Сега прочее говори Господ Който ме създаде още от утробата за свой раб За да доведа пак Якова при него, И да се събере Израил при него, За да бъда прославен в очите на Господа, И Бог мой ще ми бъде сила,
6 И рече: Малко е да ми си раб За да възправиш племената на Якова, И да върнеш упазените Израилеви; А още ще те дам светлина на езичниците, За да си спасение мое до края на земята.
7 Така говори Господ Изкупителят Израилев, Светий негов, Към оногоз когото презира человек, Към оногоз от когото се гнуси народ, Към раба на властителите: Царе ще видят и ще станат, - Князове, и ще се поклонят, Заради Господа, който е верен, Заради Светия Израилев, който те избра.