13 Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.
14 Но Сион рече: Господ ме остави, И Господ мой ме забрави.
15 Може ли жена да забрави сучещето си дете Та да не помилва чадото на утробата си? Но те ако и да забравят, Аз обаче няма да те забравя.
16 Ето, на дланите си те начертах: Твоите стени са всякога пред мене.
17 чадата ти ще дойдат на бързо; А разорителите ти и запустителите ти ще излезат из тебе.
18 Подигни очите си наоколо та виж: Всички тези се събират на куп, дохождат при тебе: Жив съм аз, говори Господ, че ти ще се облечеш с всички тези като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.
19 Защото разорените ти и запустените места И развалената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите ти; А онези които те пояждаха ще бъдат отдалечени.