1 Сега ще пея на любезния си Песен на обичния си заради лозето му. Любезний ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 Обкопа го, и очисти го от каменете, И насади го с избрана лоза, И съгради стълп всред него, И направи още и жлеб в него; И очакваше да роди грозде; Но роди кисъл.
3 И сега, Ерусалимски жители и мъже Юдини, Съдете, моля, между мене и лозето ми.
4 Що бе възможно да направя още на лозето си, И не му направих? Защо, доде очаквах да роди грозде, Роди кисъл?
5 И сега, ето, ще ви кажа Що ще направя аз на лозето си: Ще отнема плета му, и то ще се похара: Ще разваля стената му, и ще се потъпче;
6 И ще го направя пусто: Не ще да се обреже нито прекопае, Но ще проникнат там глогове и шипци; Ще заповядам още на облаците Да не одъждят дъжд на него.
7 Защото лозето на Господа Саваота е Израилевий дом, И Юдините мъже възлюбленият негов сад; И очакваше съд, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.