3 И сега, Ерусалимски жители и мъже Юдини, Съдете, моля, между мене и лозето ми.
4 Що бе възможно да направя още на лозето си, И не му направих? Защо, доде очаквах да роди грозде, Роди кисъл?
5 И сега, ето, ще ви кажа Що ще направя аз на лозето си: Ще отнема плета му, и то ще се похара: Ще разваля стената му, и ще се потъпче;
6 И ще го направя пусто: Не ще да се обреже нито прекопае, Но ще проникнат там глогове и шипци; Ще заповядам още на облаците Да не одъждят дъжд на него.
7 Защото лозето на Господа Саваота е Израилевий дом, И Юдините мъже възлюбленият негов сад; И очакваше съд, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8 Горко на онези които присъединяват къща с къща, И събират нива с нива, Доде не остане место, И да останете вие сами всред земята!
9 В ушите ми Господ Саваот говори: Наистина много къщи ще останат в запустение, Големи и хубави, без жители;