2 Защо, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скратила ли се е някак ръката ми та да не може да изкупува? Или нямам ли сила да избавя? Ето, аз с прещението си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня: Рибите им се увоняват от нямане на вода, Умират от жажда.
3 Аз обличам небесата с тъмнина, И турям вретище за покривало на тях.
4 Господ Иеова ми даде език на учените За да зная как да помогна с дума на уморения: Той събужда всека заран, Събужда ухото ми За да слушам като учените.
5 Господ Иеова ми отвори ухото; И аз не се възпротивих Нито се върнах назад.
6 Гърба си дадох на бичове, И челюстите си на скубатели: Не скрих лицето си от укори и заплювания.
7 Защото Господ Иеова ще ми помогне; За то не се срамувам: За то съм турил лицето си като кремен, И зная че не ще бъда посрамен.
8 Близу е онзи който ме оправдава: Кой ще се съди с мене? да предстанем наедно. Кой ми е противник? да се приближи при мене.