13 И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?
14 Вързаният скоро ще се развърже, И няма да умре в рова Нито ще се лиши от хлеба си;
15 Защото аз съм Господ Бог твой Който запрещавам на морето когато шумят вълните му: Господ Саваот името ми.
16 И турих словата си в устата ти, И те покрих в сянката на ръката си, За да утвърдя небесата, и основа земята, И да река на Сиона: Ти си народ мой.
17 Събуди се, събуди се, стани, дъщи на Ерусалим, Ти която си пила от ръката на Господа чашата на яростта му: Пила си, и изпразднила си и самото дрождие На чашата на омайването.
18 От всичките синове които е родила Няма кой да я води; Нито има, от всичките синове които е изхранила, Който да я държи за ръка.
19 Двете тези беди дойдоха върх тебе. Кой ще те пожали? – Гибел и изтребление, и глад и нож: С що да те утеша?