7 Слушайте мене, вие които знаете правда, Люде които имате в сърдцето си закона ми: Не бойте се от поношението на человеците, Нито се смущавайте от укорите им.
8 Защото като дреха ще ги пояде молец, И като вълна ще ги пояде червей; Но правдата ми ще пребъде във век, И спасението ми в родове на родове.
9 Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишцо Господня! Стани както в древните дни, във ветхите родове! Не си ли ти която си съсекла Раав, И смъртно ранила ламята?
10 Не си ли ти която си изсушила морето, Водите на голямата бездна? Която си направила морските дълбочини Път за прехождане на избавените?
11 И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат.
12 Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;
13 И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?