4 Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен.
5 Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни.
7 Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си.
8 чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен.
9 И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му.
10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му.