5 Разжигаеми към идолите Под всяко зелено дърво, Колите чадата в дебрите, Под разселините на канарите?
6 Делът ти е между камичетата на потоците: Те са, те ти са наследие, И тям си излела възлияния, Принесла си хлебно приношение: С това ще мога ли да се утешя?
7 На висока и възвишена гора си турила леглото си, И там си възлезла да принесеш жъртва.
8 И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си; Защото си се открила другиму освен мене, И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях: Възлюбила си техното легло: Избрала си место за него.
9 Отишла си даже при царя с помазания, И умножила си ароматите си, И проводила си далеч посланниците си, И смирила си себе си дори до ада.
10 И уморила си се от дългия път; Но не си рекла: Няма надежда: Намерила си живеене в ръката си; За това не си запрела.
11 И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш И да ме не поменеш, Нито да ме туриш в сърдцето си? Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време Ти се не убоя от мене?