8 И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си; Защото си се открила другиму освен мене, И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях: Възлюбила си техното легло: Избрала си место за него.
9 Отишла си даже при царя с помазания, И умножила си ароматите си, И проводила си далеч посланниците си, И смирила си себе си дори до ада.
10 И уморила си се от дългия път; Но не си рекла: Няма надежда: Намерила си живеене в ръката си; За това не си запрела.
11 И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш И да ме не поменеш, Нито да ме туриш в сърдцето си? Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време Ти се не убоя от мене?
12 Аз ще известя правдата ти, и делата ти, Които не ще да те ползуват.
13 Когато викнеш, нека те отърват онези които си събрала; Но ветърът ще отнесе всички тях: Едно подухване ще ги вземе; А който уповава на мене ще наследи земята, И ще придобие светата моя гора.
14 И ще рече: Възвишете, възвишете, пригответе пътя, Отмахнете препъванията от пътя на моите люде.