1 Извикай яко, не се щади: Възвиси гласа си като тръба Та възвести на людете ми беззаконията им, И на Якововия дом греховете им.
2 Но те ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата ми, Като народ който е направил правда, И не е оставил съдбата на Бога си: Те искат от мене съдби на правда, Желаят да приближат при Бога.
3 Защо постихме, казват, а ти не си видел? Смирихме душата си, а ти не щеш да знаеш? Ето, в деня на постите си намирате сласт, Та с жестокост изисквате всите си работания.
4 Ето, вие постите за препирания и карания, И да биете с нечестиви пестници: Не постете както днес За да се чуе горе гласът ви.
5 Такъв ли е постът който аз избрах, Ден в който да смирява человек душата си? – Да навожда главата си като ситник, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу?
6 Постът който аз избрах, не е ли този, - Да развързваш узите на злото, Да отвързваш стеганията на ярема, И да оставяш свободни насилваните, И да съкрушаваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?