5 Такъв ли е постът който аз избрах, Ден в който да смирява человек душата си? – Да навожда главата си като ситник, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу?
6 Постът който аз избрах, не е ли този, - Да развързваш узите на злото, Да отвързваш стеганията на ярема, И да оставяш свободни насилваните, И да съкрушаваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?
8 Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще прозябне, И правдата ти ще предиде пред тебе, И славата Господня ще ти е задна стража.
9 Тогаз ще зовеш, и Господ ще отговаря: Ще викнеш, и той ще рече: Ето, аз. Ако извадиш изсред си хомота, Посочването с пръст, и суетните думи,
10 И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне.
11 И Господ ще те води всекога, И ще насищава душата ти в бездъждие, И ще даде сила на костите ти; И ще бъдеш като градина напояваема, и като воден източник На който водите не пресекнуват.