7 Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?
8 Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще прозябне, И правдата ти ще предиде пред тебе, И славата Господня ще ти е задна стража.
9 Тогаз ще зовеш, и Господ ще отговаря: Ще викнеш, и той ще рече: Ето, аз. Ако извадиш изсред си хомота, Посочването с пръст, и суетните думи,
10 И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне.
11 И Господ ще те води всекога, И ще насищава душата ти в бездъждие, И ще даде сила на костите ти; И ще бъдеш като градина напояваема, и като воден източник На който водите не пресекнуват.
12 И от тебе родените ще съградят ветхите запустения: Ще възстановиш основанията на много родове; И ще се наречеш зидател на развалините, Поправител на пътища за население.
13 Ако теглиш назад ногата си Да не правиш щенията си в събота, в светия мой ден, И наречеш съботния ден наслаждение, Свет Господу, честен, И го почиташ, без да следваш своите си пътища, Нито да търсиш в него своето си щение, нито да говориш свои си думи,