5 Василискови яйца мътят, И тъкат нишка паячна. Който яде от яйцата им умира; И ако счупи некое, излазя ехидна.
6 Нишките им не стават за дрехи, Нито ще се облекат от делата си: Делата им са дела беззаконни, И деянието на насилството е в ръцете им.
7 Нозете им тичат към злото И спешат да пролеят неповинна кръв: Размишленията им са размишления беззаконни: Запустение и изтребление има в пътищата им.
8 Те не знаят пътя на мира; И няма правосъдие в стъпките им: Сами си изкривиха пътищата си: Всеки който ходи в тях не знае мир.
9 За това съдбата е далеч от нас, И правдата не стига до нас. чакаме виделина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10 Пипаме стената като слепите, И пипаме като онези които нямат очи: В пладнина се препъваме като в нощ: Всред тлъсти места сме като мъртви.
11 Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас.