9 За това съдбата е далеч от нас, И правдата не стига до нас. чакаме виделина, а ето тъмнина, - Сияние, а ходим в мрак.
10 Пипаме стената като слепите, И пипаме като онези които нямат очи: В пладнина се препъваме като в нощ: Всред тлъсти места сме като мъртви.
11 Всички ревем като мечки, И непрестанно стенем като гълъби: Съдба очакваме, но няма, - Спасение, но е далеч от нас.
12 Защото се умножиха пред тебе престъпленията ни, И греховете ни са свидетели против нас; Защото с нас са престъпленията ни, И беззаконията си, ние ги знаем.
13 Станахме престъпници и неверни към Господа, И отдалечихме се да не следваме Бога нашего: Говорихме обидно и метежно: Зачнахме, и произведохме от сърдце лъжливи думи.
14 И съдбата отстъпи назад, И правдата стои далеч; Защото истината падна на стъгдата, И правотата не може да влезе.
15 Ей, изчезна истината; И който се уклонява от злото става лов; И виде Господ; И стана му неугодно че нямаше правосъдие;