1 Кой е този що иде от Едом, С очервенени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си Който ходи във величеството на силата си? Аз който говоря с правда, Крепък за да спасявам.
2 Защо е червено облеклото ти, И дрехите ти подобни на человек който тъпче в жлеб?
3 Аз сам изтъпках жлеба, И никой от народите не бе с мене; И стъпках ги в гнева си, И смазах ги в яростта си; И кръвта им пръсна по дрехите ми, И уплесках всичкото си облекло.
4 Защото денят на отмъщението бе в сърдцето ми, И настана годината на изкупените ми.
5 И разгледах, и нямаше кой да помага; И се зачудих че нямаше кой да подпира; За то мишцата ми подействува спасение в мене; И яростта ми, тя ме подпре.
6 И стъпках народите в гнева си, И опих ги с яростта си, И сведох кръвта им в земята.
7 Ще помена милосердията Господни, Хваленията Господни, По всичко що ни е Господ направил, И големата благост към Израилевия дом Която показа тям според щедротите си, И според множеството на своята милост.