14 Като добитък който слазя в дола, Духът Господен ги упокои: Така си водил людете си За да си направиш славно име.
15 Погледни от небето, И виж от жилището на светинята си и на славата си: Де е ревността ти и силата ти, Множеството на милостта ти и на твоите към мене щедроти? Възпряха ли се?
16 Наистина ти си Отец наш, Ако Авраам и да ни не знае И Израил да ни не познава: Ти, Господи, си Отец наш, Изкупител наш: от века е твоето име.
17 Защо си ни допуснал, Господи, да се уклоняваме от пътищата ти, Да ожесточаваме сърдцето си да ти се не боим? Върни се заради рабите си, Племената на твоето наследие.
18 Малко време го владеха светите твои люде: Враговете ни потъпкаха светилището ти.
19 Ние сме от века твои: над тях ти не си владичествувал; И на тях не се е наричало името ти.