8 Защото рече: Наистина люде мои са те, чада които не ще бъдат лъжливи; И стана им Спасител.
9 Във всичките им скърби скърбеше, И ангелът на присътствието му ги избави; С любовта си и с милосердието си той ги изкупи, И дигна ги, и носи ги във всичките древни дни.
10 Но те не се покориха, и оскърбиха светия негов Дух; За то се обърна та им стана неприятел, И сам ратува против тях.
11 Тогаз поменаха прежните дни, Моисея и людете му: Де е онзи който ги възведе от морето С пастиря на паството си? – Де, който положи светия свой Дух всред тях? –
12 Който с десницата на Моисея води ги Със славната си мишца? – Който разцепи водата пред тях За да си направи вечно име? –
13 Който ги води през бездната Като кон през пустинята, без да се препънат?
14 Като добитък който слазя в дола, Духът Господен ги упокои: Така си водил людете си За да си направиш славно име.