5 И когато се свършваха дните на пируването, проваждаше Иов та ги освещаваше, и, като ставаше заран, приносяше всесъжения по числото на всички тях; защото думаше Иов: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърдцето си. Така правеше Иов винаги.
6 И един ден дойдоха Божиите синове да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана.
7 И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята и да ходя насам нататък по нея.
8 И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и който се отдалечава от злото?
9 И отговори Сатана Господу и рече: Да ли напразно се бои Иов от Бога?
10 Не си ли оградил ти него, и къщата му, и всичко каквото има? благословил си делата на ръцете му, и умножи се добитъкът му на земята.
11 Но сега простри ръка и докачи всичко каквото има: не ще ли те похули в лице?