1 И отговори Софар Нааматецът и рече: -
2 Не се ли дава ответ на много думи? И многоречивият ще се оправдае ли?
3 Праздните ти думи ще затулят ли устата на человеците? И ти да се присмиваш, а тебе някой да те не посрами ли?
4 Защото ти си рекъл: Говоренето ми е право, И чист съм аз пред очите ти.
5 Но дано би проговорил Бог, И да би отворил устните си против тебе,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта че са двойни от колкото се знае. Знай, прочее, че Бог по-малко от беззаконието ти изисква от тебе.
7 Можеш ли да избродиш Божиите дълбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено?
8 Те са високи до небето: що можеш да направиш? По-дълбоки са от ада: що можеш да познаеш?
9 Мярата им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Ако дойде той та затвори или събере, То кой може да го забрани?
11 Защото той знае суетата на человеците, И нечестието види; И няма ли да даде внимание?
12 А человек суетен гордее се, И человек се ражда диво оселче.
13 Ако приготвиш ти сърдцето си И простреш ръцете си към него,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отдалечи го. И не оставяй да се насели нечестие в шатрите ти.
15 Тогаз само ще повдигнеш лицето си без петно, И утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Защото ти ще забравиш скърбта: Ще я помниш както води които са оттекли.
17 И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора;
18 И ще си безопасен, защото има надежда; Ей, ще копаеш, и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те устрашава; И мнозина ще търсят твоето лице.
20 А очите на нечестивите ще изтаят, И прибежище не ще да има за тях, И надеждата им ще е издъхване.