1 Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение.
2 Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.
3 И върх такъв ли отваряш очите си, И ме караш на съд с тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,
6 Отвърни се от него за да си почине, Доде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда че, ако се отсече, пак ще прозябне, И че младокът му няма да изчезне;
8 И коренът му ако остарее в земята, И пънът му ако умре в пръстта,
9 То от дъха на водата ще прозябне, И ще покара ветви като новосадене.
10 Но человек умира и прехожда; И человек издъхнува, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхнува,
12 Така человек ляга, и не става вече: Доде небесата не прейдат те няма да се събудят, И няма да станат от съна си.
13 О, дано беше ме скрил ти в гроба, Да беше ме покрил доде премине гневът ти. Да беше ми определил срок, и тогаз да би ме поменал!
14 Ако умре человек, ще оживее ли? През всичките дни на воинствуванието си ще чакам Доде дойде променението ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще ти се обадя: Ще имаш пожелание към делото на ръцете си.
16 Защото сега броиш стъпките ми: Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец; И пришиваш върху беззаконието ми.
18 Наистина и гората като пада унищожава се, И скалата се преместя от мястото си.
19 Водите изтриват каменете: Наводненията им завличат пръстта от земята: Така ти погубваш надеждата на человека.
20 Превъзмогваш всякога против него, и той прехожда: Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му се възвишават, а той не знае, И смиряват се, а той не разумява нищо за тях.
22 Само плътта му върху него ще боледува, И душата му в него ще жалее.