1 И продължи Иов беседата си и рече: -
2 О, да бях както в преминалите месеци, Както в дните когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът му светеше на главата ми, И съ виделината му ходех в тъмнината:
4 Както бях в дните на благополучието си, Когато Божието добромислие бе над къщата ми,
5 Когато Всесилний беше още с мене, И децата ми около мене,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от елей!
7 Когато през града излазях на портата, Приготвях седалището си на пазаря,
8 Младите ме гледаха и се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Князовете преставаха да говорят, И туряха ръка на устата си:
10 Гласът на началниците се спираше, И езикът им залепваше за небцето им:
11 Ухо като чуеше ублажаваше ме, И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха който викаше, И сирачето, и който нямаше помощник.
13 Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене; И сърдцето на вдовицата веселях.
14 Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия И нозе на хромия.
16 Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я.
17 И трошех челюстите на неправедния, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогаз думах: Ще умра на гнездото си; И ще се умножат дните ми като пясъка.
19 Коренът ми беше прострян към водите; И росата нощуваше на ветвите ми.
20 Славата ми подновяваше в мене, И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.
21 чакаха и ме слушаха, И мълчеха в съветването ми.
22 Подир думите ми те не притуряха нищо; И говоренето ми капеше върх тях.
23 И очакваха за мене като за дъжд, И зееха с уста като за пролетен дъжд.
24 Смеех се към тях, и не вярваха; И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми
25 Избирах пътя им, и седях княз, И вселявах се като цар в войнството, Както онзи който утешава оскърбените.