1 И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си.
2 Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога.
3 Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова.
4 А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му.
6 И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: - Аз съм млад на възраст, а вие стари; За това се посвених, И убоях се да ви явя което зная.
7 Аз рекох: Дните да говорят, И многото години да учат мъдрост.
8 Но има дух в человека; И вдъхновението на Всесилния го вразумява.
9 Не са винаги мъдри само по-големите; Нито само старците разумяват съд.
10 За това рекох: Слушайте ме, Да явя и аз което зная.
11 Ето, чаках вие да говорите; Слушах доказванията ви Доде изпитате думите;
12 И прегледах ви; И, ето, никой от вас не можа да обличи Иова И да отговори на думите му.
13 Да не речете: Ние намерихме мъдрост: Бог ще го низложи, а не человек.
14 А той не отпращаше думи към мене; И аз няма да му отговоря според вашите говорения.
15 Те се смаяха, не отговориха вече, Изгубиха думите си.
16 И чакаха, обаче не говореха; Но стоеха: не отговаряха вече.
17 Да отговоря и аз от моя страна, Да явя и аз което зная;
18 Защото съм пълен с думи: Духът ми вътре в мене ме утеснява.
19 Ето утробата ми е като вино не отворено: Ще се разпукне както нови мехове.
20 Ще проговоря за да си отдъхна: Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Да ми не бъде да стана лицеприемник Нито да полаская человека.
22 Защото не зная да лаская: Създателят ми грабнал би ме тутакси.