1 А Валдад Шуахецът отговори и рече: -
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще са силен вятър?
3 Да ли Бог извраща съдбата? Или Всесилний извраща правдата?
4 Ако му са съгрешили синовете ти, И ги е предал в ръката на беззаконието им;
5 Ако би ти рано потърсил Бога, Ако би се помолил Всесилному,
6 Ако би бил ти чист и прав, Непременно сега би се събудил той за тебе, И направил би благополучно жилището на правдата ти;
7 И ако да е било началото ти малко, Но сетнините ти биха се уголемили много.
8 Понеже попитай, моля, от първите родове, И изпитай прилежно отците им;
9 Защото ние сме вчерашни, и не знаем нищо, Понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Не щат ли те да те научат те, и да ти рекат, И да произнесат думи от сърдцето си?
11 Никне ли рогозът без тиня? Расте ли ситникът без вода?
12 Доде е още зелен и не окосен Изсъхнува преди всяка трева.
13 Така са пътищата на всички които забравят Бога; И надеждата на лицемера ще се изгуби.
14 Надеждата му ще се пресече: Дързновението му ще бъде паячина.
15 Ще се опре на къщата си, но тя не ще устои: Ще се хване за нея, но не ще се възправи.
16 Влажен е пред слънцето; И ветвата му се простира в градината му.
17 Коренето му се сплитат в грамадата на каменете; И гледа каменното място.
18 Ако го изтръгне някой от мястото му, Тогаз мястото ще се отрече от него и ще каже: Не съм те видял.
19 Ето, тая е радостта на пътя му; И от пръстта други ще изникнат.
20 Ето, Бог не ще да отхвърли непорочния, Нито ще хване ръката на злотворците,
21 Доде напълни устата ти съ смях И устните ти с възкликновение.
22 Които те ненавидят ще се облекат с срам; И жилището на нечестивите няма да съществува.